Nov 15, 2015, 8:15 PM

Синове

517 0 0

                                             Синове

 

Синовете са като пръстите на едната ръка,

различни са един от друг,

такива са но еднакво ги обичаме.

 

Те са наша кръв и наша плът,

отгледали сме ги от малки същества,

да ги изучим и възпитаме,

да тръгнат по правилния път.

Хубаво е и до нашите родители да се допитваме,

да черпим от техния опит богат.

 

Те ще растат полека

и на нас ще подражават,

ще вървят в Живота по пътека,

и духовните ценности да притежават.

Това е задачата ни нелека.

 

В този труден и суров Живот,

оцелява трудно изтрадалия ни народ.

 

Мечтая да останат в своята татковина,

а не както направиха мнозина.

Да останат и да докажат себе си Напук,

защото ще тежат на мястото си само ТУК.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...