Ей я де, бленуваната тишина!
След бурята е тихо и се чуват
последни капки, падащи в калта.
И надежди почват да изплуват...
Облаците бавно се отдръпват,
открива се безкрайна ширина,
очите пак във тъмното потъват -
далеч от всяко чувство на света.
И ето, че във небосвода черен,
надниква синкав пламък на звезда.
С усмивка лека и със поглед леден
връща мощна болка във нощта.
В облаците скрива се внезапно,
изчезва таз студена светлина
и бурята разраства се отново,
гръм разтърсва бедната душа.
Вали, трещи, нощта ще бъде дълга,
но топъл лъч ще сцепи гъстата тъма.
Синкавият мрак ще се отдръпне -
ще грейне пак - вълшебната зора!
Април 2018
© Калоян Стоянов Все права защищены