18 авг. 2018 г., 08:55

Синя тишина

792 0 0

Ей я де, бленуваната тишина!

След бурята е тихо и се чуват

последни капки, падащи в калта.

И надежди почват да изплуват...

 

Облаците бавно се отдръпват,

открива се безкрайна ширина,

очите пак във тъмното потъват -

далеч от всяко чувство на света.

 

И ето, че във небосвода черен,

надниква синкав пламък на звезда.

С усмивка лека и със поглед леден

връща мощна болка във нощта.

 

В облаците скрива се внезапно,

изчезва таз студена светлина

и бурята разраства се отново,

гръм разтърсва бедната душа.

 

Вали, трещи, нощта ще бъде дълга,

но топъл лъч ще сцепи гъстата тъма.

Синкавият мрак ще се отдръпне -

ще грейне пак - вълшебната зора!

 

Април 2018

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...