Ей я де, бленуваната тишина!
След бурята е тихо и се чуват
последни капки, падащи в калта.
И надежди почват да изплуват...
Облаците бавно се отдръпват,
открива се безкрайна ширина,
очите пак във тъмното потъват -
далеч от всяко чувство на света.
И ето, че във небосвода черен,
надниква синкав пламък на звезда.
С усмивка лека и със поглед леден
връща мощна болка във нощта. ...