Ей я де, бленуваната тишина!

След бурята е тихо и се чуват

последни капки, падащи в калта.

И надежди почват да изплуват...

Облаците бавно се отдръпват,

открива се безкрайна ширина,

очите пак във тъмното потъват -

далеч от всяко чувство на света.

И ето, че във небосвода черен,

надниква синкав пламък на звезда.

С усмивка лека и със поглед леден

връща мощна болка във нощта.

В облаците скрива се внезапно,

изчезва таз студена светлина

и бурята разраства се отново,

гръм разтърсва бедната душа.

Вали, трещи, нощта ще бъде дълга,

но топъл лъч ще сцепи гъстата тъма.

Синкавият мрак ще се отдръпне -

ще грейне пак - вълшебната зора!

Април 2018