Синя тъга

Поэзия » Пейзажная

1.3K 0 29

С детски кикот

се шмугна зад ъгъла моето лято -

синя рокля,

посипана с капки от дъжд, зашумя.

И последното циганско слънце,

от покрива някак огряло,

ме потупа по рамото свойски:

- Поспрù!

Нажежено до бяло е

твоето синьо сърце...

Отмаляло

в очите ми литна копнежно

последното циганско лято.

Непрегърнато,

цялото с

трепет и морска негà -

като стъпки по пясъка,

дето морето е сбрало

в свойте шепи и пие

последната хорска тъга...

Не ми бягай!

Ще хукна по твоите стъпки

и аз като крясъка -

парят още по пясъка

твоите боси крака,

чувам чайки и гларуси,

литнали смело към залеза

на последното циганско лято

със синя тъга...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Melany71 (Светла)

Прекрасен стих с дъх на море и и слънце и циганско лято!!!

2009-08-28T12:28:12+03:00
nellnokia (Нели Господинова)

Благодаря на всички!
Особено ме радват присъстващите прозаици
Може би поезията е голямата сестра на нежната болка,(както казва Земед. в последното си стихотв.), но ако в прозата няма поезия.... написаното би било скучно,та нали прозаичният живот е този , който ражда нежната болка...

2009-08-28T10:49:17+03:00
rarebird (Весислава Савова)

Ето нещо, което грабна вниманието ми: "Нажежено до бяло е
твоето синьо сърце...". Поздрави за стиха, Нели.

2009-08-28T08:01:11+03:00
marco777 (Марко)

Красиво!

2009-08-28T02:14:09+03:00
FRACLA (Мария Петрова-Йордано)

Циганско слънце... Циганско лято... И циганска любов... Силно, красиво... Поздрави, Нели!

2009-08-27T23:00:08+03:00