Синя тъга

27.08.2009 г., 1:25 ч.

Поезия » Пейзажна

1085 0 29

С детски кикот
се шмугна зад ъгъла моето лято -
синя рокля,
посипана с капки от дъжд, зашумя.
И последното циганско слънце,
от покрива някак огряло,
ме потупа по рамото свойски:
- Поспрù!
Нажежено до бяло е
твоето синьо сърце...
Отмаляло
в очите ми литна копнежно ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Синя тъга

Искате да прочетете повече?

Предложения