Синя тъга
С детски кикот
се шмугна зад ъгъла моето лято -
синя рокля,
посипана с капки от дъжд, зашумя.
И последното циганско слънце,
от покрива някак огряло,
ме потупа по рамото свойски:
- Поспрù!
Нажежено до бяло е
твоето синьо сърце...
Отмаляло
в очите ми литна копнежно
последното циганско лято.
Непрегърнато,
цялото с
трепет и морска негà -
като стъпки по пясъка,
дето морето е сбрало
в свойте шепи и пие
последната хорска тъга...
Не ми бягай!
Ще хукна по твоите стъпки
и аз като крясъка -
парят още по пясъка
твоите боси крака,
чувам чайки и гларуси,
литнали смело към залеза
на последното циганско лято
със синя тъга...
© Нели Господинова All rights reserved.
