14 нояб. 2008 г., 23:38

Синьо

Поэзия » Белые стихи

866 0 1

Синьо е морето.
Сини са сълзите ми,
сухите сълзи от пепел...
Син е дъхът ми, замръзнал от студа...
Сини са очите ти -
дълбоки, прозрачни, големи ...
Сини са ръцете ти -
студени, нежни и слепи.
... И в син водопад разпръсквам
мечтите си, в които
отдавна вече не вярвам...
Синьо е небето ни...
Сини са чувствата, кръвта и огъня...
Синя е душата ми - разпокъсана от думите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬