Nov 14, 2008, 11:38 PM

Синьо

Poetry » Blank verse

873 0 1

Синьо е морето.
Сини са сълзите ми,
сухите сълзи от пепел...
Син е дъхът ми, замръзнал от студа...
Сини са очите ти -
дълбоки, прозрачни, големи ...
Сини са ръцете ти -
студени, нежни и слепи.
... И в син водопад разпръсквам
мечтите си, в които
отдавна вече не вярвам...
Синьо е небето ни...
Сини са чувствата, кръвта и огъня...
Синя е душата ми - разпокъсана от думите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

fitipalti (Евита)

Спря дъха ми... Страхотно е... Нямам думи да продължа...

2008-11-15T00:42:51+02:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0