24 янв. 2014 г., 15:52

Синьо

480 0 0

Цветът на небето в ясен ден,
цветът на мечти разлива се по мен.
Цветът на морето с  чисти води,
простиращ се докъдето виждаш ти.
Ти гониш хоризонти с този цвят,
цветът на надеждата, по лицето ти така богат.
Цветът на твоите очи, като планински езера.
Цветът на духове, играещи в нощта.
Цветът на невинността, обезоръжаваща,
цветът на мислите ти, пленяващи.
В горещ летен ден, цвета на дъжда.
Цветът, който усещаш, когато пролетни листа
поклащат се едва-едва.
Толкова истински, цвета на мира,
който усещам всеки път, когато те видя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Желязкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...