24.01.2014 г., 15:52

Синьо

479 0 0

Цветът на небето в ясен ден,
цветът на мечти разлива се по мен.
Цветът на морето с  чисти води,
простиращ се докъдето виждаш ти.
Ти гониш хоризонти с този цвят,
цветът на надеждата, по лицето ти така богат.
Цветът на твоите очи, като планински езера.
Цветът на духове, играещи в нощта.
Цветът на невинността, обезоръжаваща,
цветът на мислите ти, пленяващи.
В горещ летен ден, цвета на дъжда.
Цветът, който усещаш, когато пролетни листа
поклащат се едва-едва.
Толкова истински, цвета на мира,
който усещам всеки път, когато те видя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Желязкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...