Jan 24, 2014, 3:52 PM

Синьо

  Poetry » Other
478 0 0

Цветът на небето в ясен ден,
цветът на мечти разлива се по мен.
Цветът на морето с  чисти води,
простиращ се докъдето виждаш ти.
Ти гониш хоризонти с този цвят,
цветът на надеждата, по лицето ти така богат.
Цветът на твоите очи, като планински езера.
Цветът на духове, играещи в нощта.
Цветът на невинността, обезоръжаваща,
цветът на мислите ти, пленяващи.
В горещ летен ден, цвета на дъжда.
Цветът, който усещаш, когато пролетни листа
поклащат се едва-едва.
Толкова истински, цвета на мира,
който усещам всеки път, когато те видя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Желязкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...