14 апр. 2010 г., 22:12

Синьо

694 1 0

Лазурната синева на небето

и синчецът, потрепващ в полето.

Старата рокля на Нина –

шумкаща нежна коприна.

 

Очите живи на жената,

продаваща домати и салата.

И тънките ù бледи вени,

под мека кожа стаени.

 

Огромните флагове на стадиона,

на викащи фенове броня.

И бясната лада на Тошо,

с която катастрофира лошо.

 

Сенките тъжни на Дорето,

след като се омъжи за Жорето.

И кроткото море в далечината,

за което бленуват децата.

 

Натъртеното бедро на моята,

хакнато в чепа на секвоята.

И тежкия поглед на баща ù –

аз съм я бил ударил май.

 

Мечтите на сина на баща ми,

които са все неразбрани.

И кръвта му уж благородна,

дето си е всъщност народна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хийл Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...