Синьо

Лазурната синева на небето

и синчецът, потрепващ в полето.

Старата рокля на Нина –

шумкаща нежна коприна.

Очите живи на жената,

продаваща домати и салата.

И тънките ù бледи вени,

под мека кожа стаени.

Огромните флагове на стадиона,

на викащи фенове броня.

И бясната лада на Тошо,

с която катастрофира лошо.

Сенките тъжни на Дорето,

след като се омъжи за Жорето.

И кроткото море в далечината,

за което бленуват децата.

Натъртеното бедро на моята,

хакнато в чепа на секвоята.

И тежкия поглед на баща ù –

аз съм я бил ударил май.

Мечтите на сина на баща ми,

които са все неразбрани.

И кръвта му уж благородна,

дето си е всъщност народна.