14.04.2010 г., 22:12

Синьо

697 1 0

Лазурната синева на небето

и синчецът, потрепващ в полето.

Старата рокля на Нина –

шумкаща нежна коприна.

 

Очите живи на жената,

продаваща домати и салата.

И тънките ù бледи вени,

под мека кожа стаени.

 

Огромните флагове на стадиона,

на викащи фенове броня.

И бясната лада на Тошо,

с която катастрофира лошо.

 

Сенките тъжни на Дорето,

след като се омъжи за Жорето.

И кроткото море в далечината,

за което бленуват децата.

 

Натъртеното бедро на моята,

хакнато в чепа на секвоята.

И тежкия поглед на баща ù –

аз съм я бил ударил май.

 

Мечтите на сина на баща ми,

които са все неразбрани.

И кръвта му уж благородна,

дето си е всъщност народна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хийл Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...