Лазурната синева на небето
и синчецът, потрепващ в полето.
Старата рокля на Нина –
шумкаща нежна коприна.
Очите живи на жената,
продаваща домати и салата.
И тънките ù бледи вени,
под мека кожа стаени.
Огромните флагове на стадиона,
на викащи фенове броня.
И бясната лада на Тошо,
с която катастрофира лошо.
Сенките тъжни на Дорето,
след като се омъжи за Жорето.
И кроткото море в далечината,
за което бленуват децата.
Натъртеното бедро на моята,
хакнато в чепа на секвоята.
И тежкия поглед на баща ù –
аз съм я бил ударил май.
Мечтите на сина на баща ми,
които са все неразбрани.
И кръвта му уж благородна,
дето си е всъщност народна.
© Хийл Всички права запазени