Синьо лято

Синьо лято, златно слънце и море,

под чадъри – хиляди усмивки...

Осолени от вълните брегове

срещат морските вълни с целувки.

Чайките летят с красиви махове,

други триумфално дефилират.

В кратките ваканционни мигове

хората безпаметно се влюбват.

Аз потъвам в твоите сини очи

като в жадни извори дълбоки,

сетивата ни са огнени лъчи

в морските вълнуващи простори.

Като сливането на море с небе

нашите души са хоризонта,

иска да сме двама моето сърце,

любовта взаимна е мечтана.

Бризът носи ни на своите криле,

плажът шумен ни предразполага,

къдрят се вълните като от кадифе,

плуват хората край нас в забрава.

Лято мое, златокосо, огнено,

никога не свършвай, продължавай!

Грее слънцето в деня все влюбено,

както нашата любов няма край.