25.06.2024 г., 10:30

Синьо лято

478 0 0

Синьо лято, златно слънце и море,

под чадъри – хиляди усмивки...

Осолени от вълните брегове

срещат морските вълни с целувки.

Чайките летят с красиви махове,

други триумфално дефилират.

В кратките ваканционни мигове

хората безпаметно се влюбват.

Аз потъвам в твоите сини очи

като в жадни извори дълбоки,

сетивата ни са огнени лъчи

в морските вълнуващи простори.

Като сливането на море с небе

нашите души са хоризонта,

иска да сме двама моето сърце,

любовта взаимна е мечтана.

Бризът носи ни на своите криле,

плажът шумен ни предразполага,

къдрят се вълните като от кадифе,

плуват хората край нас в забрава.

Лято мое, златокосо, огнено,

никога не свършвай, продължавай!

Грее слънцето в деня все влюбено,

както нашата любов няма край.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Милева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...