Jun 25, 2024, 10:30 AM

Синьо лято

  Poetry » Other
476 0 0

Синьо лято, златно слънце и море,

под чадъри – хиляди усмивки...

Осолени от вълните брегове

срещат морските вълни с целувки.

Чайките летят с красиви махове,

други триумфално дефилират.

В кратките ваканционни мигове

хората безпаметно се влюбват.

Аз потъвам в твоите сини очи

като в жадни извори дълбоки,

сетивата ни са огнени лъчи

в морските вълнуващи простори.

Като сливането на море с небе

нашите души са хоризонта,

иска да сме двама моето сърце,

любовта взаимна е мечтана.

Бризът носи ни на своите криле,

плажът шумен ни предразполага,

къдрят се вълните като от кадифе,

плуват хората край нас в забрава.

Лято мое, златокосо, огнено,

никога не свършвай, продължавай!

Грее слънцето в деня все влюбено,

както нашата любов няма край.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Милева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....