Синьо лято, златно слънце и море,
под чадъри – хиляди усмивки...
Осолени от вълните брегове
срещат морските вълни с целувки.
Чайките летят с красиви махове,
други триумфално дефилират.
В кратките ваканционни мигове
хората безпаметно се влюбват.
Аз потъвам в твоите сини очи
като в жадни извори дълбоки,
сетивата ни са огнени лъчи
в морските вълнуващи простори.
Като сливането на море с небе
нашите души са хоризонта,
иска да сме двама моето сърце,
любовта взаимна е мечтана.
Бризът носи ни на своите криле,
плажът шумен ни предразполага,
къдрят се вълните като от кадифе,
плуват хората край нас в забрава.
Лято мое, златокосо, огнено,
никога не свършвай, продължавай!
Грее слънцето в деня все влюбено,
както нашата любов няма край.
© Силвия Милева All rights reserved.