Trepach (Юлиан Владимиров)
31 88
22 мар. 2007 г., 10:50

Синьо Море 

  Поэзия
884 0 7

Вълната целуна брега по челото…

и пълна с любов се върна в морето.

Може би никога вече няма да го прегърне?...

а потънала в синя тъга ще страда по него!..

 

А ако пак се завърне, ще бъде ли същия бряг?...

Целуван от хиляди други вълни…

Ще бъде ли пак същия пясък?...

който, докоснала в шепа,

отнесе със себе си,

за да сгрява сърцето й?..

 

Или ще бъде жестока, корава скала,

която вместо прегръдка, очаква те с ярост

и те разбива на пяна и ситна вода?

 

- Нека потъна там – във вечното,

заедно с милиони разбити вълни…

Но оставете ни да стиснем в шепата пясък!!!

Иначе много боли!!!

 

- Аз съм вечното!!! Аз съм живота…

Аз съм скръб и Любов!...

Моят път е Голгота.

Страдам за вас…

Значи боли!...

 

Аз умрях.

За да бъдете вие,

спасени и пълни с надежда,

да чакате дните,

когато ще дойда

и с Мен ще ви взема

в Моето Царство –

там в Висините…

 

 

За да бъде денят ви прекрасен

и нощите не пълни с кошмари,

а с видения чудни и светли зари…

Свят на Любов,

без болест и смърт,

без страшни и мръсни войни.

 

Елате при Мене,

с Любов и надежда!...

Днес е денят за спасение!!!

Подавам ви Свойта ръка.

След мене с вяра вървете

и блаженни ще бъдете,

когато пречистени, наследите света!!!

 

Елате при Мене хиляди морски вълни!...

Не бойте се от страшния удар

в грубата мощ на скалата!!!

Знам, че много боли…

Но денят ви ще бъде прекрасен,

а нощите – сини зори!...

© Юлиан Владимиров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??