Синьо Море
Вълната целуна брега по челото…
и пълна с любов се върна в морето.
Може би никога вече няма да го прегърне?...
а потънала в синя тъга ще страда по него!..
А ако пак се завърне, ще бъде ли същия бряг?...
Целуван от хиляди други вълни…
Ще бъде ли пак същия пясък?...
който, докоснала в шепа,
отнесе със себе си,
за да сгрява сърцето й?..
Или ще бъде жестока, корава скала,
която вместо прегръдка, очаква те с ярост
и те разбива на пяна и ситна вода?
- Нека потъна там – във вечното,
заедно с милиони разбити вълни…
Но оставете ни да стиснем в шепата пясък!!!
Иначе много боли!!!
- Аз съм вечното!!! Аз съм живота…
Аз съм скръб и Любов!...
Моят път е Голгота.
Страдам за вас…
Значи боли!...
Аз умрях.
За да бъдете вие,
спасени и пълни с надежда,
да чакате дните,
когато ще дойда
и с Мен ще ви взема
в Моето Царство –
там в Висините…
За да бъде денят ви прекрасен
и нощите не пълни с кошмари,
а с видения чудни и светли зари…
Свят на Любов,
без болест и смърт,
без страшни и мръсни войни.
Елате при Мене,
с Любов и надежда!...
Днес е денят за спасение!!!
Подавам ви Свойта ръка.
След мене с вяра вървете
и блаженни ще бъдете,
когато пречистени, наследите света!!!
Елате при Мене хиляди морски вълни!...
Не бойте се от страшния удар
в грубата мощ на скалата!!!
Знам, че много боли…
Но денят ви ще бъде прекрасен,
а нощите – сини зори!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлиан Владимиров Всички права запазени
