25 сент. 2025 г., 11:17

Синьо Злато

231 0 0

"Ще поемеш толкова дъх,

колкото ти е отредено.

Всяка по-малка глътка

от теб е са̀мо причинена."

 

Помня - каза ми свенливо.

Докато отново въздух

не ми достигаше. От сиво.

Сив дим, увил се тъкмо

 

Около сива любов. Несподелена,

сива есен, едва надигаща глава.

Аз обаче единствен тон ще взема

за нашите сиещи, обагрени лета.

 

И този тон, и само него ще оставя

само тук, на теб да прецениш.

Това дали е тъй сива любовта ни,

приятелска ли е? Или е стих.

 

"Ще дишам. С теб. Напук.

Обаче колкото ми отредиш.

Ще се нося върху твоя юг.

Този, знаеш. В твоите очи."

 

Отговорът ми. Не бе звънлив.

Нямам глас на птиче ято.

Докато обмисляш тона сив,

За миг искам още да е лято.

 

"Ще дишаш? Е, добре тогава.

За миг реших, че сивото говори.

Не ми оставяй коз в ръкава.

Уста си имам, тя не ще да спори."

 

Сарказмът беше като последен

стон на издъхващо, крилато,

в две очи побиращо се. Песен,

от погледи. Наше синьо злато...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангела Топалова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

18 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...