Sep 25, 2025, 11:17 AM

Синьо Злато

230 0 0

"Ще поемеш толкова дъх,

колкото ти е отредено.

Всяка по-малка глътка

от теб е са̀мо причинена."

 

Помня - каза ми свенливо.

Докато отново въздух

не ми достигаше. От сиво.

Сив дим, увил се тъкмо

 

Около сива любов. Несподелена,

сива есен, едва надигаща глава.

Аз обаче единствен тон ще взема

за нашите сиещи, обагрени лета.

 

И този тон, и само него ще оставя

само тук, на теб да прецениш.

Това дали е тъй сива любовта ни,

приятелска ли е? Или е стих.

 

"Ще дишам. С теб. Напук.

Обаче колкото ми отредиш.

Ще се нося върху твоя юг.

Този, знаеш. В твоите очи."

 

Отговорът ми. Не бе звънлив.

Нямам глас на птиче ято.

Докато обмисляш тона сив,

За миг искам още да е лято.

 

"Ще дишаш? Е, добре тогава.

За миг реших, че сивото говори.

Не ми оставяй коз в ръкава.

Уста си имам, тя не ще да спори."

 

Сарказмът беше като последен

стон на издъхващо, крилато,

в две очи побиращо се. Песен,

от погледи. Наше синьо злато...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангела Топалова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...