magnum (Венцислав Янакиев)
63 2041
13 окт. 2009 г., 21:37

Сипей 

  Поэзия
1204 0 15

"А ти, Живот, на склон ме сътвори.
И всеки ден – на сипеи приличен...

Но камъните, знам, не са беди.
И камъни в живота заобичах..."

                Таня Георгиева - tania72

                        Сипей


Душата ми изрони се по сипея.

Търколиха се камъни по стръмното.

Останали самотници в очите ми

са всичките звезди във тъмното.



И кладата съвсем е догоряла,

на прах е вече всичко сбъднато.

Реката ти - живот, сега е изтъняла,

просмуквана от болката по съмнало.



В затихналата песен във гърдите ми

е споменът от всеки край на лятото,

посипал всички страсти неизпитани

със жълтите листа на непознатото.



И сянката на вятъра по сипея

търкаля камъни по стръмното.

Отдавна са пресъхнали очите ми

след тази тъмнина по съмнало.

 

           Венцислав Янакиев

                      13.10.2009

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=187253

© Венцислав Янакиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Откровено и чудесно написано!
    Поздравления!
  • С Ани!
    И много Браво!
  • !!!

    Пишеш с душата си!
  • Разтърси ме!
  • Венци, определено Таня човърка!
    Успяла е да влезе там - в сърцето, от което се е родило този хубав стих!
    Поздравления и за двамата!
  • Тук винаги идвам с душата си! И не бързам да си тръгна. Поздрав за красивата поезия!
  • Прекрасен стих, провокиран от друг също невероятен!
    Много се радвам на поезията ти, Венци!
  • Благодаря Ви за прочита !
  • Прекрасна композиция и символни образи... така е някога, каменно Дали? Прекрасен творец си ти, моите адмирации. Най-искрени
  • ...Звезди - самотници в очите! - от твоите стихове винаги си отнасям по нещо, което не се забравя! Благодаря ти за красивата поезия! Винаги ще ти го казвам - нищо, че е повторение!
  • Какво да кажа, скъпи приятелю, при теб е удоволствие ! Слушам тази песен затихнала и си мисля за непознатото - неизживяното ! И ми е хубаво -есенно ! Прекрасно!!!
  • Емоцията
    ме взриви
    и залюля
    Космичното
    въртене.
    Реката в мен
    не шумоли,
    а тихичко
    в Душата
    стене...!

    Вълшебно е перото ти...

  • Вместо поздрав:
    "Изкачвам се по стръмното
    за да прегърна залезът
    и плахо да докосна
    последните сияния,
    че утре друго ще е слънцето...
    И аз ще бъда друга утре:
    ще следвам изгрева
    по – зряла с няколко минути
    и по – неискрена...
    Затуй задъхвам се по стръмното,
    целувам залеза...
    Невидимо докосвам
    последните сияния
    усмихната, защото днес ме чакаш.
    А утрото ще е терзание..."

    Поздрави!

  • Поезия! Браво!!!
  • много!
Предложения
: ??:??