Сипей
"А ти, Живот, на склон ме сътвори.
И всеки ден – на сипеи приличен...
Но камъните, знам, не са беди.
И камъни в живота заобичах..."
Таня Георгиева - tania72
Сипей
Душата ми изрони се по сипея.
Търколиха се камъни по стръмното.
Останали самотници в очите ми
са всичките звезди във тъмното.
И кладата съвсем е догоряла,
на прах е вече всичко сбъднато.
Реката ти - живот, сега е изтъняла,
просмуквана от болката по съмнало.
В затихналата песен във гърдите ми
е споменът от всеки край на лятото,
посипал всички страсти неизпитани
със жълтите листа на непознатото.
И сянката на вятъра по сипея
търкаля камъни по стръмното.
Отдавна са пресъхнали очите ми
след тази тъмнина по съмнало.
Венцислав Янакиев
13.10.2009
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=187253
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Янакиев Всички права запазени
