15 нояб. 2004 г., 18:38

Сираче

2.4K 0 2

Харесва ли ти или не,
това е моето сърце.
Разбито е от мъка, плаче
като малкото сираче..

Сърцето е разбито...
Сърцето плаче...
Сърце със болка скрита...
Сърцето на едно сираче...

Сирачето е тъжно пак,
но има ли вина? Кажи?
Искало ли е такава съдба -
съдбата на сирак.

Може ли да му помогнеш ти?
Можеш ли?...Кажи!
Можеш знам. Може всеки щом реши,
за да няма вече толкова объркани съдби.

Помогни му, моля те сега!...
Утре ще е късно за това...
Утре пак ще страда и ще плаче
бедното сираче...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е,след изчерпателния коментар на Ели какво мога да кажа.МНОГО ми харесав.много е итинско.
  • Невероятно е ! Заслужава да си го препиша! Много ми харесва самото сравнение! Сестра ми е осиновена и това стихотворение ми прилича на нея... Наистина много ми харесва и мисля, че имаш голям талант - НЕСПИРАЙ ДА НИ ГО ДОКАЗВАШ!!! И си много прав като пишеш "Можеш ли да му помогнеш ти ?...Можеш знам, може всеки щом реши,..."И според мен човек не трябва да мисли само за себе си в този свят, а да се опитва и да помага на другите. Това стихотворение може да покаже на хората, че в нашата България има много хора (деца), които имат нужда от помощ "за да няма вече толкова объркани съдби" ! Неспирай да ме радваш с тези прекрасни стихотворения, кое от кое по впечатляващи!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....