15 нояб. 2004 г., 18:38

Сираче

2.4K 0 2

Харесва ли ти или не,
това е моето сърце.
Разбито е от мъка, плаче
като малкото сираче..

Сърцето е разбито...
Сърцето плаче...
Сърце със болка скрита...
Сърцето на едно сираче...

Сирачето е тъжно пак,
но има ли вина? Кажи?
Искало ли е такава съдба -
съдбата на сирак.

Може ли да му помогнеш ти?
Можеш ли?...Кажи!
Можеш знам. Може всеки щом реши,
за да няма вече толкова объркани съдби.

Помогни му, моля те сега!...
Утре ще е късно за това...
Утре пак ще страда и ще плаче
бедното сираче...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е,след изчерпателния коментар на Ели какво мога да кажа.МНОГО ми харесав.много е итинско.
  • Невероятно е ! Заслужава да си го препиша! Много ми харесва самото сравнение! Сестра ми е осиновена и това стихотворение ми прилича на нея... Наистина много ми харесва и мисля, че имаш голям талант - НЕСПИРАЙ ДА НИ ГО ДОКАЗВАШ!!! И си много прав като пишеш "Можеш ли да му помогнеш ти ?...Можеш знам, може всеки щом реши,..."И според мен човек не трябва да мисли само за себе си в този свят, а да се опитва и да помага на другите. Това стихотворение може да покаже на хората, че в нашата България има много хора (деца), които имат нужда от помощ "за да няма вече толкова объркани съдби" ! Неспирай да ме радваш с тези прекрасни стихотворения, кое от кое по впечатляващи!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....