Сироко

18 февр. 2017 г., 13:06

Поэзия » Любовная

204 0 0

Сироко бил топлият вятър,

аз не разбирах тогава

как всичко изсъхва по пътя

и стръкче трева не остава.

Звучеше така чуждоземно.

Като за вятър – различно.

Овошката пролетно бяла

ошушка за нощ неприлично.

Сироко като широко.

След него идва мъглата.

Вършеели в таен сговор.

Да ми изпият душата.