пилигрим (Христина Комаревска)
351 3
Feb 18, 2017, 1:06 PM

Сироко 

  Poetry » Love
242 0 0

Сироко бил топлият вятър,

аз не разбирах тогава

как всичко изсъхва по пътя

и стръкче трева не остава.

Звучеше така чуждоземно.

Като за вятър – различно.

Овошката пролетно бяла

ошушка за нощ неприлично.

Сироко като широко.

След него идва мъглата.

Вършеели в таен сговор.

Да ми изпият душата.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??