Feb 18, 2017, 1:06 PM
Сироко
Сироко бил топлият вятър,
аз не разбирах тогава
как всичко изсъхва по пътя
и стръкче трева не остава.
Звучеше така чуждоземно.
Като за вятър – различно.
Овошката пролетно бяла
ошушка за нощ неприлично.
Сироко като широко.
След него идва мъглата.
Вършеели в таен сговор.
Да ми изпият душата.
аз не разбирах тогава
как всичко изсъхва по пътя
и стръкче трева не остава.
Звучеше така чуждоземно.
Като за вятър – различно.
Овошката пролетно бяла
ошушка за нощ неприлично.
Сироко като широко.
След него идва мъглата.
Вършеели в таен сговор.
Да ми изпият душата.
© Христина Комаревска All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
