23 июл. 2024 г., 14:42

Ситуация

532 0 0

Тез дни върти се в главата ми,

стих от детска песничка една,

"Как на кон от злато

ще дойде огненото лято".

 

Този кон ако го хвана,

в дън гори телилейски ще го пратя.

 

Байгън ни дойдоха тез горещини,

че и разхлаждане не се яви.

Водата морска е, като чай

и рибата черноморска изчезна комай.

И за капак, за зло или за добро

във Варна черен гларус от нейде долетя.

Хареса си града и тук заживя.

 

Така я караме, не зная докога!?

Мечтаем си за зима, за хладина!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Щерева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...