Тез дни върти се в главата ми,
стих от детска песничка една,
"Как на кон от злато
ще дойде огненото лято".
Този кон ако го хвана,
в дън гори телилейски ще го пратя.
Байгън ни дойдоха тез горещини,
че и разхлаждане не се яви.
Водата морска е, като чай
и рибата черноморска изчезна комай.
И за капак, за зло или за добро
във Варна черен гларус от нейде долетя.
Хареса си града и тук заживя.
Така я караме, не зная докога!?
Мечтаем си за зима, за хладина!
© Румяна Щерева All rights reserved.