23.07.2024 г., 14:42

Ситуация

528 0 0

Тез дни върти се в главата ми,

стих от детска песничка една,

"Как на кон от злато

ще дойде огненото лято".

 

Този кон ако го хвана,

в дън гори телилейски ще го пратя.

 

Байгън ни дойдоха тез горещини,

че и разхлаждане не се яви.

Водата морска е, като чай

и рибата черноморска изчезна комай.

И за капак, за зло или за добро

във Варна черен гларус от нейде долетя.

Хареса си града и тук заживя.

 

Така я караме, не зная докога!?

Мечтаем си за зима, за хладина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Щерева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...