23 jul 2024, 14:42

Ситуация

  Poesía
533 0 0

Тез дни върти се в главата ми,

стих от детска песничка една,

"Как на кон от злато

ще дойде огненото лято".

 

Този кон ако го хвана,

в дън гори телилейски ще го пратя.

 

Байгън ни дойдоха тез горещини,

че и разхлаждане не се яви.

Водата морска е, като чай

и рибата черноморска изчезна комай.

И за капак, за зло или за добро

във Варна черен гларус от нейде долетя.

Хареса си града и тук заживя.

 

Така я караме, не зная докога!?

Мечтаем си за зима, за хладина!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Щерева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...