26 янв. 2010 г., 15:48

Ситуация

1.1K 0 3

Цигара. Кафе. Бял лист.

Какво да напиша? Какво?

Мисля си за… нищо.

Тишина и дим… самота.

Не съм сама:

Цигара. Кафе. Бял лист.

И мисли…

А кафето е горчиво.

И димът танцува…

И по листа вече има думи.

Думи, думи, думи…

……………………

Цигарата угасна,

кафето е изпито

(вече не горчи).

Листът е изписан.

Какво написах? Какво?

………..

Не съм сама, не съм сама!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Поля Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...