pamii (Петя Тодорова)
1 4
17 нояб. 2006 г., 17:04

Сив гълъб 

  Поэзия
862 0 8
В небето волно птицата се вие,
но може ли, щаслива да е тя?
Когато нейното гнездо пустее,
и страда нейната душа.

Гнездото бе с любов от двама свито,
с нежност те отгледаха деца.
сега летиш, самотна птицо,
но знай, теб чакат у дома.

Ти цял живот гнездото си строила,
защо за миг, разби го с крила?
Защо остави твойта гълъбица,
и рана в нейната душа?

Дали любов, теб липсваше ти, птицо,
или пък мънички деца?
Сега разбра, че твойта гълъбица
е имала добра душа.

Но може би, все още не е късно,
в гнездото да се върнеш ти.
Летиш високо, сива птицо,
но знай, отпадат твоите крила.

Децата си очакваш да ги зърнеш,
в полет там, над тяхното гнездо.
И твойта гълъбица, с трепет да прегърнеш,
не е истинало, знай, твоето место.

Лети, лети ти сива птицо,
но знай, таз истина една,
че няма по щасливи птици
от тез, които са си у дома.

© Петя Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??