Сив гълъб
В небето волно птицата се вие,
но може ли, щаслива да е тя?
Когато нейното гнездо пустее,
и страда нейната душа.
Гнездото бе с любов от двама свито,
с нежност те отгледаха деца.
сега летиш, самотна птицо,
но знай, теб чакат у дома.
Ти цял живот гнездото си строила,
защо за миг, разби го с крила?
Защо остави твойта гълъбица,
и рана в нейната душа?
Дали любов, теб липсваше ти, птицо,
или пък мънички деца?
Сега разбра, че твойта гълъбица
е имала добра душа.
Но може би, все още не е късно,
в гнездото да се върнеш ти.
Летиш високо, сива птицо,
но знай, отпадат твоите крила.
Децата си очакваш да ги зърнеш,
в полет там, над тяхното гнездо.
И твойта гълъбица, с трепет да прегърнеш,
не е истинало, знай, твоето место.
Лети, лети ти сива птицо,
но знай, таз истина една,
че няма по щасливи птици
от тез, които са си у дома.
но може ли, щаслива да е тя?
Когато нейното гнездо пустее,
и страда нейната душа.
Гнездото бе с любов от двама свито,
с нежност те отгледаха деца.
сега летиш, самотна птицо,
но знай, теб чакат у дома.
Ти цял живот гнездото си строила,
защо за миг, разби го с крила?
Защо остави твойта гълъбица,
и рана в нейната душа?
Дали любов, теб липсваше ти, птицо,
или пък мънички деца?
Сега разбра, че твойта гълъбица
е имала добра душа.
Но може би, все още не е късно,
в гнездото да се върнеш ти.
Летиш високо, сива птицо,
но знай, отпадат твоите крила.
Децата си очакваш да ги зърнеш,
в полет там, над тяхното гнездо.
И твойта гълъбица, с трепет да прегърнеш,
не е истинало, знай, твоето место.
Лети, лети ти сива птицо,
но знай, таз истина една,
че няма по щасливи птици
от тез, които са си у дома.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Тодорова Все права защищены
