Сив е денят и сива нощта е.
Сиви звездите, сива даже луната.
Сив е светът, в който живеем.
Сив е смехът, когато се смеем.
Сиви са къщите, сиви комините,
сив е димът от камините сивите.
Сиви сме хората в сиви дрехи облечени.
Сиви душите в сивота разсъблечени.
Сиви са мислите, даже най-чистите.
Със сърца сиви сиво обичаме.
Сивотата прегръщаме. Ръце сиви целуваме.
Сиво е раждането, сив ни е краят.
Всичко цветно остана нейде в безкрая.
Сами живота си обезцветяваме.
На сивотата се подчиняваме.
Затуй днес копнеем, бленуваме всички
за няколко четки и палитра с боички,
за художник странен, който багри да пръсне,
та пъстротата в живота ни да възкръсне.
Ромашка, 15.03.2023г.
© Златка Чардакова Все права защищены