Mar 16, 2023, 6:48 AM

Сива палитра

455 1 0

Сив е денят и сива нощта е.

Сиви звездите, сива даже луната.

Сив е светът, в който живеем.

Сив е смехът, когато се смеем.

Сиви са къщите, сиви комините,

сив е димът от камините сивите.

Сиви сме хората в сиви дрехи облечени.

Сиви душите в сивота разсъблечени.

Сиви са мислите, даже най-чистите.

Със сърца сиви сиво обичаме.

Сивотата прегръщаме. Ръце сиви целуваме.

Сиво е раждането, сив ни е краят.

Всичко цветно остана нейде в безкрая.

Сами живота си обезцветяваме.

На сивотата се подчиняваме.

Затуй днес копнеем, бленуваме всички

за няколко четки и палитра с боички,

за художник странен, който багри да пръсне,

та пъстротата в живота ни да възкръсне. 

 

Ромашка, 15.03.2023г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златка Чардакова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...