16.03.2023 г., 6:48

Сива палитра

460 1 0

Сив е денят и сива нощта е.

Сиви звездите, сива даже луната.

Сив е светът, в който живеем.

Сив е смехът, когато се смеем.

Сиви са къщите, сиви комините,

сив е димът от камините сивите.

Сиви сме хората в сиви дрехи облечени.

Сиви душите в сивота разсъблечени.

Сиви са мислите, даже най-чистите.

Със сърца сиви сиво обичаме.

Сивотата прегръщаме. Ръце сиви целуваме.

Сиво е раждането, сив ни е краят.

Всичко цветно остана нейде в безкрая.

Сами живота си обезцветяваме.

На сивотата се подчиняваме.

Затуй днес копнеем, бленуваме всички

за няколко четки и палитра с боички,

за художник странен, който багри да пръсне,

та пъстротата в живота ни да възкръсне. 

 

Ромашка, 15.03.2023г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...