16.03.2023 г., 6:48

Сива палитра

478 1 0

Сив е денят и сива нощта е.

Сиви звездите, сива даже луната.

Сив е светът, в който живеем.

Сив е смехът, когато се смеем.

Сиви са къщите, сиви комините,

сив е димът от камините сивите.

Сиви сме хората в сиви дрехи облечени.

Сиви душите в сивота разсъблечени.

Сиви са мислите, даже най-чистите.

Със сърца сиви сиво обичаме.

Сивотата прегръщаме. Ръце сиви целуваме.

Сиво е раждането, сив ни е краят.

Всичко цветно остана нейде в безкрая.

Сами живота си обезцветяваме.

На сивотата се подчиняваме.

Затуй днес копнеем, бленуваме всички

за няколко четки и палитра с боички,

за художник странен, който багри да пръсне,

та пъстротата в живота ни да възкръсне. 

 

Ромашка, 15.03.2023г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...