16.03.2023 г., 6:48

Сива палитра

454 1 0

Сив е денят и сива нощта е.

Сиви звездите, сива даже луната.

Сив е светът, в който живеем.

Сив е смехът, когато се смеем.

Сиви са къщите, сиви комините,

сив е димът от камините сивите.

Сиви сме хората в сиви дрехи облечени.

Сиви душите в сивота разсъблечени.

Сиви са мислите, даже най-чистите.

Със сърца сиви сиво обичаме.

Сивотата прегръщаме. Ръце сиви целуваме.

Сиво е раждането, сив ни е краят.

Всичко цветно остана нейде в безкрая.

Сами живота си обезцветяваме.

На сивотата се подчиняваме.

Затуй днес копнеем, бленуваме всички

за няколко четки и палитра с боички,

за художник странен, който багри да пръсне,

та пъстротата в живота ни да възкръсне. 

 

Ромашка, 15.03.2023г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...