27 дек. 2008 г., 22:43

Сивата жена

852 0 2
Сивата жена
Познаваш ме!
Познаваш ме - едно наивно дете.
Вярвах на всички,
вярвах само в красивото
и търсих във всичко любовта.

Но ме раниха!
Раниха ме - всички с лъжи.
Обещаваха ми,
обещаваха ми любов
и сбъднати мечти.

Аз плаках!
Плаках - много пъти.
И я удавих -
удавих онова наивно момиче,
а с него и вярата си...

Не ме познаваш!
Не познаваш Сивата жена.
Тя не вярва,
не вярва на никого
и отдавна не търси любовта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хареса ми
  • Идеята и емоцията се усещат, тъй като са силни.
    Колкото до изпълнението - има какво още поогледаш, за да стане наистина добър стих. На първо място - клишетата.
    Лично мое и неангажиращо те мнение. Извинявай!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....