Сивата жена

27.12.2008 г., 22:43 ч.

Поезия » Друга

596 0 2

Сивата жена
Познаваш ме!
Познаваш ме - едно наивно дете.
Вярвах на всички,
вярвах само в красивото
и търсих във всичко любовта.

Но ме раниха!
Раниха ме - всички с лъжи.
Обещаваха ми,
обещаваха ми любов
и сбъднати мечти.

Аз плаках!
Плаках - много пъти.
И я удавих -
удавих онова наивно момиче,
а с него и вярата си...

Не ме познаваш!
Не познаваш Сивата жена.
Тя не вярва,
не вярва на никого
и отдавна не търси любовта...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ivelina_gospodinova (Ивелина Господинова)

2008-12-28T00:03:12+02:00

хареса ми
doreto66 (Дора Павлова)

2008-12-27T22:53:06+02:00

Идеята и емоцията се усещат, тъй като са силни.
Колкото до изпълнението - има какво още поогледаш, за да стане наистина добър стих. На първо място - клишетата.
Лично мое и неангажиращо те мнение. Извинявай!