Dec 27, 2008, 10:43 PM

Сивата жена

  Poetry » Other
847 0 2
Сивата жена
Познаваш ме!
Познаваш ме - едно наивно дете.
Вярвах на всички,
вярвах само в красивото
и търсих във всичко любовта.

Но ме раниха!
Раниха ме - всички с лъжи.
Обещаваха ми,
обещаваха ми любов
и сбъднати мечти.

Аз плаках!
Плаках - много пъти.
И я удавих -
удавих онова наивно момиче,
а с него и вярата си...

Не ме познаваш!
Не познаваш Сивата жена.
Тя не вярва,
не вярва на никого
и отдавна не търси любовта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

  • хареса ми
  • Идеята и емоцията се усещат, тъй като са силни.
    Колкото до изпълнението - има какво още поогледаш, за да стане наистина добър стих. На първо място - клишетата.
    Лично мое и неангажиращо те мнение. Извинявай!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...