Сивотата може да е цветна
Сивотата беше моя цвят,
макар да е безвкусен и безличен.
Усмихвах се на всичко, на инат.
Не ме болеше, даже от ревнивост.
Не се допусках. Нямах аромат.
Бях добра, но не и добродушна
Умело спирах ,,мъжката'' сълза,
понечила по пътя да се спусне.
Забърсвах с длани погледа суров.
Помахвах от учтивост и от липса...
Преструвах се, че всичко е наред
и даже си втълпявах, че обичам.
Открадвах от луната. За из път.
И крачех по пътеката и светла.
По пътя си те срещнах и разбрах,
че сивотата може да е цветна.
Отведе ме до слънчевия кът,
където със дъгата ме посрещна.
Където двама, само ти... и... аз,
боготворяхме любовта ни...
грешна!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Все права защищены
