Сивотата може да е цветна
Сивотата беше моя цвят,
макар да е безвкусен и безличен.
Усмихвах се на всичко, на инат.
Не ме болеше, даже от ревнивост.
Не се допусках. Нямах аромат.
Бях добра, но не и добродушна
Умело спирах ,,мъжката'' сълза,
понечила по пътя да се спусне.
Забърсвах с длани погледа суров.
Помахвах от учтивост и от липса...
Преструвах се, че всичко е наред
и даже си втълпявах, че обичам.
Открадвах от луната. За из път.
И крачех по пътеката и светла.
По пътя си те срещнах и разбрах,
че сивотата може да е цветна.
Отведе ме до слънчевия кът,
където със дъгата ме посрещна.
Където двама, само ти... и... аз,
боготворяхме любовта ни...
грешна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
