19 июл. 2014 г., 10:28

Сизифово слово

552 0 2

                                                  Сизифово слово

 

                                     Безпътицата ли те ражда?

                                     Или една несподелена жажда

                                     витае неспокойно в мене

                                     и пъпли в будните ми вени?

                                     Не си Спасителят  от Кръста!

                                     Но тази Вяра има плътност,

                                     чиято тежест ме премазва

                                     от нуждата да я доказвам.

                                     Какво завидно постоянство!

                                     Сизиф, съдбата как ти грабнах?

                                     Търкалям дума подир дума

                                     срещу лавината в ума ми.

                                     И знам, че те ще оцелеят - 

                                     достигна ли върха над нея!

                                     Не съм герой. Изпадам в ужас,

                                     защото никому ненужни

                                     редя картини от епоха

                                     в галерия с метален грохот.

                                     Но в резонанса на душите

                                     чутовен миг ще запокити

                                     една от хилядите думи.

                                     Налага се промяна! Чуй ме!

                                     Звука на възродена песен

                                     ще води делника нелесен.

                                     И  Словото ще е  основа

                                     за Златни векове - отново!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...