Jul 19, 2014, 10:28 AM

Сизифово слово

553 0 2

                                                  Сизифово слово

 

                                     Безпътицата ли те ражда?

                                     Или една несподелена жажда

                                     витае неспокойно в мене

                                     и пъпли в будните ми вени?

                                     Не си Спасителят  от Кръста!

                                     Но тази Вяра има плътност,

                                     чиято тежест ме премазва

                                     от нуждата да я доказвам.

                                     Какво завидно постоянство!

                                     Сизиф, съдбата как ти грабнах?

                                     Търкалям дума подир дума

                                     срещу лавината в ума ми.

                                     И знам, че те ще оцелеят - 

                                     достигна ли върха над нея!

                                     Не съм герой. Изпадам в ужас,

                                     защото никому ненужни

                                     редя картини от епоха

                                     в галерия с метален грохот.

                                     Но в резонанса на душите

                                     чутовен миг ще запокити

                                     една от хилядите думи.

                                     Налага се промяна! Чуй ме!

                                     Звука на възродена песен

                                     ще води делника нелесен.

                                     И  Словото ще е  основа

                                     за Златни векове - отново!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...