Сизифово слово

                                     Безпътицата ли те ражда?

                                     Или една несподелена жажда

                                     витае неспокойно в мене

                                     и пъпли в будните ми вени?

                                     Не си Спасителят  от Кръста!

                                     Но тази Вяра има плътност,

                                     чиято тежест ме премазва

                                     от нуждата да я доказвам.

                                     Какво завидно постоянство!

                                     Сизиф, съдбата как ти грабнах?

                                     Търкалям дума подир дума

                                     срещу лавината в ума ми.

                                     И знам, че те ще оцелеят - 

                                     достигна ли върха над нея!

                                     Не съм герой. Изпадам в ужас,

                                     защото никому ненужни

                                     редя картини от епоха

                                     в галерия с метален грохот.

                                     Но в резонанса на душите

                                     чутовен миг ще запокити

                                     една от хилядите думи.

                                     Налага се промяна! Чуй ме!

                                     Звука на възродена песен

                                     ще води делника нелесен.

                                     И  Словото ще е  основа

                                     за Златни векове - отново!