23 янв. 2007 г., 20:24

СКАНДАЛ

863 0 11

 

 

Един красив следобед те изнервя,
проскърцва като бойно колело.
Във дебрите на мъжкото ти его
промъква се предчувствие за зло.


Камшикът слънчев искам да възседна,
напук на твоя  буен, остър нрав.
В такива дни не се усещам бедна,
а  дива, груба, жадна за любов.


До пръсване възбуждаш мисълта ми
и детонираш всеки светъл стрък.
Заблудите ти яростно препускат.
Изпъваш нервите ми - тетива на лък.


Обяздвам вятъра и грубите ти думи.
Победа без надeжда, без покой.
Угасва нещо страстно помежду ни.
Опиянени от безмилостен двубой.

 

 Димитрия Чакова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрия Чакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...