Един красив следобед те изнервя,
проскърцва като бойно колело.
Във дебрите на мъжкото ти его
промъква се предчувствие за зло.
Камшикът слънчев искам да възседна,
напук на твоя буен, остър нрав.
В такива дни не се усещам бедна,
а дива, груба, жадна за любов.
До пръсване възбуждаш мисълта ми
и детонираш всеки светъл стрък.
Заблудите ти яростно препускат.
Изпъваш нервите ми - тетива на лък. ...