7 дек. 2016 г., 14:26

Скица

1.1K 1 8

Той е непознатият от втория етаж.

Видях го днес да пуши пак на двора.

Самотата му е негов камуфлаж

и отблъсква всичките засмени хора.

Един художник със четка от дим,

рисува сам на себе си капчуци.

Боите му са капки керосин,

оттичат се в ръждивите улуци.

Наум го помолих да нарисува небе.

Надраска клада със синьо по края.

Звездите поискал веднъж да докосне с ръце,

но те парят и белег оставят.

Фаса безмилостно стъпка с подметка

и хлътна във мрака на входа.

Той е непознатия от втория етаж –

как искам да го заговоря, а не мога.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ценка Гарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...