7 дек. 2016 г., 14:26

Скица

1.1K 1 8

Той е непознатият от втория етаж.

Видях го днес да пуши пак на двора.

Самотата му е негов камуфлаж

и отблъсква всичките засмени хора.

Един художник със четка от дим,

рисува сам на себе си капчуци.

Боите му са капки керосин,

оттичат се в ръждивите улуци.

Наум го помолих да нарисува небе.

Надраска клада със синьо по края.

Звездите поискал веднъж да докосне с ръце,

но те парят и белег оставят.

Фаса безмилостно стъпка с подметка

и хлътна във мрака на входа.

Той е непознатия от втория етаж –

как искам да го заговоря, а не мога.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ценка Гарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...