7.12.2016 г., 14:26

Скица

1.1K 1 8

Той е непознатият от втория етаж.

Видях го днес да пуши пак на двора.

Самотата му е негов камуфлаж

и отблъсква всичките засмени хора.

Един художник със четка от дим,

рисува сам на себе си капчуци.

Боите му са капки керосин,

оттичат се в ръждивите улуци.

Наум го помолих да нарисува небе.

Надраска клада със синьо по края.

Звездите поискал веднъж да докосне с ръце,

но те парят и белег оставят.

Фаса безмилостно стъпка с подметка

и хлътна във мрака на входа.

Той е непознатия от втория етаж –

как искам да го заговоря, а не мога.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ценка Гарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...