7.12.2016 г., 14:26

Скица

1.1K 1 8

Той е непознатият от втория етаж.

Видях го днес да пуши пак на двора.

Самотата му е негов камуфлаж

и отблъсква всичките засмени хора.

Един художник със четка от дим,

рисува сам на себе си капчуци.

Боите му са капки керосин,

оттичат се в ръждивите улуци.

Наум го помолих да нарисува небе.

Надраска клада със синьо по края.

Звездите поискал веднъж да докосне с ръце,

но те парят и белег оставят.

Фаса безмилостно стъпка с подметка

и хлътна във мрака на входа.

Той е непознатия от втория етаж –

как искам да го заговоря, а не мога.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ценка Гарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...