Напразни са думите вече,
пропаст дели ни, пълна с тъга.
С нож си разскъсал сърцето,
две сенки и малка сълза!

Бездомна и гладна за твоята обич.
Скитница жадна, от болки живот.
Празна от думи, от много лъжи,
всяка надежда ти разруши!

Безкрайна тъга е обзела деня ми,
удари тежки погубват нощта.
Сянка на скитница отново се моли,
но пак е бездомна и пак е сама!

Блудница бях и грешна жена,
в ада горях за любовта,
през всички огньове преминах за теб,
една сянка сама и живот, но без теб!