Скитница
Напразни са думите вече,
пропаст дели ни, пълна с тъга.
С нож си разскъсал сърцето,
две сенки и малка сълза!
Бездомна и гладна за твоята обич.
Скитница жадна, от болки живот.
Празна от думи, от много лъжи,
всяка надежда ти разруши!
Безкрайна тъга е обзела деня ми,
удари тежки погубват нощта.
Сянка на скитница отново се моли,
но пак е бездомна и пак е сама!
Блудница бях и грешна жена,
в ада горях за любовта,
през всички огньове преминах за теб,
една сянка сама и живот, но без теб!
пропаст дели ни, пълна с тъга.
С нож си разскъсал сърцето,
две сенки и малка сълза!
Бездомна и гладна за твоята обич.
Скитница жадна, от болки живот.
Празна от думи, от много лъжи,
всяка надежда ти разруши!
Безкрайна тъга е обзела деня ми,
удари тежки погубват нощта.
Сянка на скитница отново се моли,
но пак е бездомна и пак е сама!
Блудница бях и грешна жена,
в ада горях за любовта,
през всички огньове преминах за теб,
една сянка сама и живот, но без теб!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
