Скитница
Превърнах се в самотница и скитница,
Отне ми всичко и ме изостави...
Навън се лутам сред море от хищници
И трябва сам-самичка да се браня.
А как копнея за милувката ти нежна,
За топлата ти длан върху лицето...
Но щом се сетя - болката ме реже,
Пронизва ме между ребрата - във сърцето.
А как копнея да ме защитиш,
От на живота ударите тежки.
Но знам, че няма да се появиш,
Защото всичко с тебе беше грешка.
Обичах те безумно, като луда,
Превърнах се във твоя почитателка.
Ала истината се оказа друга,
Дойде във облик на жена - предателка.
Превърнах се в самотница и скитница,
Но вече съм с отворени очи.
Захвърли ме навън сред зверовете,
А най-големият от тях си всъщност ти...
Така че, не, не искам да те виждам,
Дори агонията по теб да е голяма.
И нека болката като морето да приижда,
Заслужила съм в нея цялата да се удавя
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Роси Все права защищены
